Днес за първи път от толкова време се почувствах горда от това, че съм българка в днешна България. Днес за втори път плаках от щастие, искрено. Днес, 21 октомври 2009 ще помня винаги!

Тази \"петсекундна\" среща ще остане завинаги в сърцето ми. Аз, днес, в моя скапан \"полуевропейски\" град - Русе, видях трима азиатци пред музикален магазин! Огледах всичките, бяха толкова сладки! Срещнах погледа на втория, онзи, който беше по мое мнение най-секси от всички! xD Май на това му се Цвика любов от пръв поглед. Да, аз съм влюбена! А дори не му знам името!(дрънкам простотии, да, знам!) За онези няколко секунди, докато се разминавах с тях, сърцето ми трепна! Даже изскочи от тялото ми, ако трябва да съм по-точна! Това ми доказа да не губя вяра и надежда в способностите на страната си, а именно - да се запозная някой ден с истински азиатец!! Днес можех да направя първата стъпка... А те наистина бяха невероятни! Сигурно с пет-седем сантиметра по-високи от мене, въпреки това те, особено втория, въплъщаваха идеала ми за мъж xDDDDD. От сега нататък ще минавам всеки път в два и половина покрай магазина, мога да имам шанс да ги видя хубавите момчета отново!


Да, аз плаках, действително плаках! От щастие! За втори път! И то отново заради азиатци! Първият път бе на лайв двд на Дио, когато чух най-любимата си песен! Просто не мога да сдържам шастието си, искам да го споделя с целия свят! ДНЕС ВИДЯХ АЗИАТЦИ! Надали някой от хората, които познавам е плакал при среща с някого другиго. Камо ли с непознат! Повечето хора се научиха да се сдържат. Ала непознат ли е онзи, който ти си обикнал в сърцето си още преди да срещнеш? Той просто се е материализирал в живо същество и е пред теб, сега и ти имаш чувството, че го познаваш от много време насам. Така обяснявам реакцията си. Изпитвам искрени, силни чувства към азиатската раса. Чувствам ги като свое истинско семейство. Начинът ми на мислене е по-близък до техния, отколкото до "нашия". Смея се на нещата, на които се смеят именно японците, а не на някакви американски или европейски дебелашки шеги. Сърцето и душата ми владеят RENTRER EN SOI. Обичам да чета японски книги, интересни са ми. И след като съм отхвърляна и неразбрана в моя свят, защо да не мога да се нарека душевна японка? Нима има смисъл националността ти, щом в сърцето си се чувстваш щастлив? Не смятам. Аз СЪМ такъв пример. Това моето не е просто увлечение, едно от многото, ако бяхте в тялото ми, чувствахте със сърцето ми и виждахте с очите ми, щяхте да разберете, че това е МНОГО повече от обикновена \"зарибявка\". АЗ СЕ ЧУВСТВАМ ЩАСТЛИВА В СВЕТА НА ИЗТОЧНА АЗИЯ.

А що се отнася до онези тъпоъгълници, които отхвърлят всичко различно и нетипично за тях, подиграват се на владетелите на моя свят, бих казала, че аз трябва да им се смея! Затова, че всички са еднакви и да се гордея с това, че съм различна. Вътрешно така и правя. Дразнят ме хората, които ме обкръжават. Те твърдят, че един Уруха е "гей", че един Такеру - \"педераст\" и това са хора, дето дори не са си направили труда да видят и проумеят самия смисъл на японската музика! Те са едни безмозъчни говеда, приемащи само една гледна точка за правилна, само един стил за хубав и само един тип на поведение като "як".

Аз не съм такъв човек. Поне не искам да бъда. Гледам да респектирам другите жанрове в музиката, е и в живота, стига разбира се да имат смисъл. Тук сигурно е мястото да кажа, че съм абсолютно анти чалгата...

И така... стига съм приказвала... Болката от неуважението ще горчи дълго. Ала днес разбрах, че има утеха. Знам, че моето семейство е далече, но все пак е някъде там!!! И хората, които ще ме разбират също са там. Някой ден ще се присъединя към тях и ще бъда още по-щастлива. А дотогава - ще търпя като един мъченик, казвайки си: "Не се предавай! Вярвай в убежденията си."


И последно, като за финал, искам да кажа едно голямо:

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЧЕ МЕ ОБИЧАШ, ЧЕ АЗ ТЕ ОБИЧАМ, ЧЕ МИ ПОЗВОЛИ ДА СЕ ДОКОСНА ДО ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН МИГ В МОЯ ЖИВОТ, КОЙТО ЩЕ ПОМНЯ ВИНАГИ!

ПП: Тези от вас, стигнали до самия край на публикацията, честито! Вече разбрахте колко съм психясала! xDDD Животът е прекрасен! Живейте си го, както знаете!